От дълго време не бях влизал в блогбеге, не за друго, а защото знам какво ще намеря. Демек ще намеря нищо, което да си струва да му отделя и пет минути време. Не че ми е много драгоценно времето, ама все пак знаете, че с всяка изминала секунда се приближаваме към края на този чуден трип наречен живот. Що да го пилея бадева?
От друга страна пък, четейки блога, у мен възникват въпроси – аджеба, всички ли у наше село са тотално видиотени или просто блогбеге е некво прокълнато сборище на вампири и караконджули. Тези мисли, обикновено ми отнемат още няколко минути след като затворя страницата.
И ето, в тази слънчева сутрин имах време за губене, отворих и се уверих, че нещата са си все същите каквито са били винаги (не че съм поддържал некви илюзии). Знам че, идиотизма е тежка, а опасявам се и неизличима болест.
Естествено, натъкнах се на това, което очаквах – половината от най-популярните съчувстват (всеки по свой си начин) на „поробена” Украйна, а другата тържествува с току-що „освободена” Гърция и нещо за Православието ако се не лъжа. Разбира се, не съм отварял да чета тая шит...
И днес, като никога досега, се замислих къде е границата между нормалността и ненормаността. Къде е изворът на това, което те прави идиот?
Аз горе долу имам обяснения, но вместо да занимавам драгия читател с мислите си, които разбира се, биха били нещо субективно, реших да направя нещо друго.
Реших да пусна тук един най-обикновен блогър, който обаче живее на светлата страна на Луната. Дали и там из блоговете върлуват същите злобни старци, както тук. Дай да видим кво занимава мислите на тия хора – украйна ли, сириза ли, путин ли...
Нека на базата на подобно сравнение да видим къде се корени разликата между нормалността и ненормалността. Къде е изворът от който блика живата вода на идиотизма?
Блогърът за който говоря, днес е на 64 години (Чували ли сте When I’m sixtyfour на Маккартни? Съмнявам се за повечето.)
Той е музикант, ма не е от тия дет ги гледате по телевизора. Човека си живее в Лестър, пее по кръчми и има по-малко от 500 харесвания във фейсбук. Жизненият му стандарт със сигурност не е по-висок от този на пишещите тук негови връстници (не знам дали дори не е по-нисък от на някои). Това го казвам във връзка с проведения кратък и кротък спор тук преди време с един марксист, който ми твърдеше, че битието определяло съзнанието. Точно обратното е разбира се, май френд!
Позволил съм си малко по-свободен превод - някои неща казани на английски не звучат добре буквално преведени на български, но смисълът е същият.
И... да имате предвид -
Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО с посочване на преводача и с АКТИВЕН ЛИНК към превода.
:) ебавам се, разбира се
Започвам с един вид интрото на целия текст. През следващите дни ще продължа, дори и да не ви е интересно. Правя го за личен кеф, с огромно удоволствие и с уважение към автора.
Реших да разкажа за моя път в музиката и защо тя беше толкова важно за мен. Хората често ме питат откога свиря и обикновенно аз не съм докрай искрен когато им отговарям. Може би, ще ме обвините, че това е защото не искам да знаят колко стар съм всъщност! Все пак, имайте предвид, че единствения път, когато веднъж отговорих честно, в разговор с един мъж, той не ми повярва, мислейки си че го лъжа!
Затова реших да разкажа живота си, дотолкова, доколкото си спомням. Странно е как връщайки се назад в годините нещата се обвиват в мъгла – има хора които някога познавах добре, но днес не си спомням имената им, макар че съвсем ясно си спомням лицата им.
Беше дълго пътуване, но аз все още го продължавам.
Отчасти, пиша това, тъй като един приятел, който пише биография на една група и целия музикален живот в Лестър по онова време, ме помоли да разкажа това което си спомням за онзи период. Но и без това, си мислех да направя същото.
Историята има склонностт да разказва за богатите и известните, пропускайки, че успоредно с тях са живяли много хора, с пълноценен и интересен живот, които също са оказали влияние и са оставили след себе си неща, които са променили живота на много хора и са направили света едно по-добро място.
Това не е някакво задълбочено изследване на историята на попкултурата, които обикновенно изследват тенденциите по повърхността на събитията. Този тип изследвания обикновенно не се интересуват или не знаят какво се случва под повърхността (what happened at the grass roots).
Винаги съм смятал, че има противоречие между мотивацията на музикантите и големите звукозаписни компании. Музиканите и изпълнителите, обикновенно са мотивирани от любовта към това което правят, докато компаниите са мотивирани от любовта към парите. Това няма начин да се промени!
Но в наше, дори без да са молени за това, местните музиканти създават чудесни неща. Днес вече е възможно да се снабдиш с евтина висококачествена звукозаписна техника, която дава възможност да се записват изпълненията, което води до нарастване на наличната музика. Старият модел вече не работи – големите звукозаписни компании опитват да продват повече и повече комерсиални „продукти” за риалитата, произвеждайки “звезди”, докато истинската креативност е по сайтовете, където хората вече имат възможност да качват произведенията си. Времената се промениха и това ще бъде така, докато интернет си остане отворен и свободен.
Ето тези неща ме мотивираха да разкажа историята как бях привлечен от музиката и защо все още продължавам да го правя.
Ранни години/Детство
Един от най-ранните ми спомени е как наблюдавам през прозореца дъждовните капки, падащи по перваза. Това е странно защото никога по-късно не съм бил привлечен от това.
Това е първото преживяване, което си спомням като собствено откритие. Някъде по това време осъзнах, че съществувам и то по някакъв различен начин в сравнение с другите и отделно от тях. Запознавах се с всичко до което можех да достигна - бях един вид изследовател. Беше началото на една любопитна, но интересна връзка със света. Тук се сещам за Уилям Бъроуз, който казва, че си е мислил, че е бил изпратен на земята с някаква цел, но междувременно е забравил каква точно е била тя.
Усещах живота като една мистерия, като нещо, смисълът на което ми се изплъзва, което усещане не ме напусна през целия досегашен живот. Това обаче никога не ме е спирало да търся, сам създвайки си ситуации в които да намирам решения. Дори си мисля, че понякога съм вършил неща без дори да знам защо съм ги правил. Всъщност, възможно е, всичко това да са объркани размишления на стар глупак, който вече не е в час! Но дори и така да е, идеята за живота не спира да ме държи и е това, което ме води в интереса ми към музиката и поезията. Това вероятно обяснява защо толкова дълго време продължавам да упорствам правейки уж едни и същи неща (концерти, писане и записване на песни). Това даже не е и музикална кариера в приетия смисъл на думата, а някакъв вид осмисляне на живота и спасение ако щете.
Kaкто Уилям Блейк казва в ”Притчи от ада”: “Ако глупакът упорства в своето безумие, все някога ще стане мъдър”. И въпреки, че мъдростта вероятно ме е подминала, все пак, много израснах благодарение на преживяното от мен.
Размисли върху профанизирането на една ...
НАРЪЧНИК НА АГИТАТОРА СРЕЩУ ГЕРБ - 2
Не мислиш ли, че е важно с какво захранваме фантазиите си в детството?:)
- тези които споделят вижданията и мислите ти по разни неща, са нормални блогъри и човеци.
- тези които имат свои виждания и мисли по разни неща, различни от твоите са ненормални идиоти, вампири и караконджули.
Рамоне, всичко в този свят е въпрос на координатна система. Мене лично ми е през оназ работа от какво се вълнува един или друг индивид, включително и този чиито мисли споделяш.
Аз съм индивидуалност и имам право да мисля каквото си искам. А болшевики са тези, които се напъват да ме вкарат в рамките на тяхната клетка, че и на всичкото отгоре ми лепят етикети.
Имаш ли огледало? :-)))...освеМ т'ва на мАторо
p.s. Според мен "питието определя страданието" - каквото си пил вечерта, такова е страданието на заранта!:-)))
“ Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност - обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е! “ К“К“...
Че и намесваш Български сайт? Знам че ще се обидиш но нищо!
Да ми го приказва това, човек избягал от България, и да ми пише в блога си премъдростите на английски певец - това е по - българско от съдбата на един славянски народ и една съседна нация!
p.s.ни сайта, ни разхождащите се тук стават за ебане. Огледай се по Митрополеус стрийт ли беше, вече не помня?
Поздрави на "Сайпръс Популар Бенк"! :-)))
Сори за офтопика, братле, ама сами ми идват, когато видя това откаченото да коментира някъде. :))))
Категорията „изявената индивидуалност“ е измислена от фукльовци или аутсайдери, парадокс.
Еба си и измислената квалификация или самоквалификация, индивидуалист-глист самотна жертва на всяко врабче и опикан патък!
26.01.2015 19:16
Личнo нa мен лудостта не ми пречи ,
да ти споделя ,ОхлЮф...
ВДъхновява ме!!
спамът. който се лее
под постинга
не е нито остроумен
нито в тон с идеята
ако спрете да се напъвате
може и да позачетете
ако позачетете
може и да се замислите
ако се замислите
може и да се вдъхновите
за нещо по-различно от
динамиката на джангъра.
Обаче, изворът на идиотията веднага бликна във вид на коментари, по-горе!
Таман публикувах втората част и точно тва се замислих - що се получава така, че дори когато искам да кажа тук нещо хубаво и да го кажа по позитивен начин, ми се получава некак злобно и депресарско.
Когато си пиша за мен си (не за блога) не ми се получава така.
Изглежда, че средата ми влияе. То не, че тва е некво гениално прозрение, де...
Ако сега требваше да почна да го пиша наново, немаше да използвам тия думи във въвеждащия коментар. Даже си мисля че не требваше въобще да пиша въвеждащ коментар и да оставя всеки да си преценява за себе си, без да си натрапвам мнението.
Ама карай - почнал съм го така - ше ме търпите :)
ТИ иМаш ПЕрманентна Активна депресия ,затова си нон стоп в блога.
А ,не я придобиващ ,защото “ много рядко “ влизаш тук...ЯснУ ,нали ?
ПозЪор Без Публика си / освен ...мен / , но аз съм Профи.
аз съм на 46 (навършени),
пуша
повече отколкото се налага,
пия
по-малко отколкото мога да нося,
еба
по-малко отколкото ми се полага по право.
не съм се докосвал до
трева
ганджа
или джойнт
от 6 години
(а, как бих искал!).
бачкам overtime
(напоследък).
а, на всичкото отгоре,
когато играя мач
не ме делят от добрите...
(което вече наистина ме разбива)
аз не съм
просто
В
перманентна активна депресия!
АЗ съм
двукраката
ПЕрманентна
Активна
депресия
itself !
Нали ти казах, че и ти ще станеш Гого!? :)))))))
пуша
колкото и когато мога да си позволя
пия,ако искам да кажа нещо, но да прозвучи като шега
правя някакъв секс
подозирам,че не е необходимо
докосвала съм се
до трева
преди 8 години
/разбрах,че не бих искала!/
бачкам оvertime
....?...вече десетилетие?!
а,на всичко отгоре,
каквото и да правя
учудвам и най-добрите
/нещо с което съм свикнала/
аз
не съм
просто
В
перманентна хиперактивност
а,съм и в перманентна
интерактивност
Itself!
Изключая последното ми маниерничене по подобие на Сусониното.:-)
Е,щом и на Рамоне не му се размина,какво толкова
:-):-)