Момичето с плисирана поличка 
и лека лятна блузка – цвят екрю, 
говореше на себе си – самичка, 
и – май, че си говореше на „you”,

усмихваше се някак си свенливо, 
за миг един дори поруменя, 
и чух – додето пиех светло пиво – 
какво ѝ се е случило в съня,

изящна, ненавременна и малка – 
направо статуетка във музей, 
на дясното ушенце със слушалка, 
погледна ме и каза ми: – Здравей!

Късметът проработи ми! Честито! – 
си рекох, свил под пейката нозе. 
Направо щях да ѝ изям хендс фри-то! – 
към третата си бира – за мезе.

Ако се спре, не знам с какво – със кекс ли 
да я почерпя в някое бистро? – 
да ѝ река сонет от Уйлям Шекспир 
или пък приказка от Шарл Перо.

Но тя отмина. Литна – пойна птичка,
и моето: – Здравей! – едва ли чу.
Момичето с плисирана поличка – 
прекрасното видение в екрю.

 

Отивам да си купя блузка в цвят екрю! Благодаря, че ме подсети, Валерий!

Наесен ще ти купя едни жълти чехли с пюскюли от панаира на село, страшно ще ти тичат на блузката! :-)))
Чу

Ах, младост, младост, в цвят екрю. Ще наема Еркюл Поаро да я намери.
На таланта - реверанс!
П и е р

Красиви девойчици, Пиер, нека ги обичат младите - и нека им се радват вечните старци като нас! :-)))
Чу

А ти знаеш ли, Маестро, че девойчиците и жените днес са по-хубави от едно време?
Не зная на какво се дължи това - на вносните гримчета, на разкрепостяването или на все по-съвършеното ни зрение...
П и е р

Ех, Седма пейка я наминават девойчици, редовно, завиждам ти в бяло, Валери!
Док

П.С.
Иначе, всичко мина ли добре, защо не ми звънна, приятелю...

Ще ти се доверя и този път.
Чу

Мини да пием по една бира, Док, ще си кажем болките.
Благодаря.
Чу

Честит празник!

Благодаря!
Чу