Вкусът на рая 
е сложен и непознат
Може да бъде сбъркан с отрова
или предозиране с лекарство.
А може и просто да бъде пропуснат
като бърз дъждец в летен следобед
по време на тревожна дрямка.
Възможно е и да остане 
в паметта завинаги 
като сянка.

Невинността е невъзможна без прегрешението. Страхотно парче! Усмихната бъди!

Прегрешението просто като грешно поведение, водещо до трудни последствия и невинността, отвоювана обратно. Или по някакъв друг начин постигната :) Но тези неща са различни за детето и за зрелия човек.

Вкусът е сложно нещо,то е нещо като почерк,като стил (по моему)
А казват също,не помня кой,че вкусът е естетическа съвест..
Свързвам с твоето прозрение -"Вкусът на рая
е сложен и непознат"
И аз така : усмивка!

о, естетическа съвест... Мисля, че друга съвест няма, но това е друга тема. Благодаря ти за размисъла - в случая вкусът е нещо като сонда или камера, служи за продължително изследване по съхранения материал :)

06:11 - Благодаря за букета асоциации, сестра:)
от: nalia За постинг: Tears in heaven dont fall
Срещнем ли се в Рая,
няма да знам името ти,
няма да държа ръката ти.
Защото и Раят е огън,
а вкусът му
е сложен и непознат..

Великият критянин го казва в Рапорт пред Ел Греко, в началото не е словото, не е и делото, нито е Божията ръка, която държи животворна кал, а огънят...

10:44 - за сянката
от: roden За постинг: Tears in heaven dont fall
"Възможно е и да остане
в паметта завинаги
като сянка."

Здравей, Сестра:),
Защо ли ми се струва, че тази твоя творба съм я виждал някъде по-назад из блога ти?:)) За мен раят, не само че е възможно, но наистина го има във всеки един от нас. Но ти говориш за паметта, за спомена. И там го има. Защото го е имало. Ние помним, по неведом начин помним за уюта на този рай - външен, душевен, духовен. За това, че там е нямало зло и най-важното - че ние не сме знаели що е зло, до такава степен сме нямали нищо общо с него. Сега, тук го изказвам този спомен раздробен на думи, но той не е такъв, наистина е като сянка. Спасителна сянка от жегата на този свят. Тази сянка не е някакво затъмнение, а е особена светлина, която дарява живителна прохлада и успокоение. Но човек трябва доста да се "свие", за да се побере в тази оживителна сянка от спомена за рая, да престои там, да се посъвземе и да израсне по райски. Има все още такива пораснали хора, които сред сегашната жега даряват с оживяващата си райска сянка други хора.
Така мисля де:)

14:59 - вкусът на рая
от: faktifakti За постинг: Tears in heaven dont fall
търсим го навсякъде,
защото не си спомняме..

днес имам поредна повреда в профила - не става да пускам коментарите. Затова ги копирах накрая. Извинете ме!

Ето коя ще е следващата книга, която ще прочета - благодаря ти за идеята и за коментара, с който ми даде толкова отправни точки.

Да :) Ти се зачете в старите ми стихове, това ми харесва, всеки различен прочит е и мое ново вникване в същината. А за рая - да, спомен е, спомен от бъдещето или от времето, което не върви наникъде. Много ми харесва описанието на спомена. За пореден път.

трудно е за спомняне, понякога най-трудното, и пак не забравяме да го търсим.

Колко точно си го описала.
Сетих се за един късмет на кафе,
който ми показа и подари шефа на пожарната
в нашия град - От любопитство Рая бе изгубен... Така пишеше.
В психологически план може и да е така,
но струва ми се, че е имало и злоба, егоизъм, завист
и всякакви други негативни аспекти на личността,
които са ежедневие в сегашно време и тъй прозаични...
Освен това хората грешно асоциират Рая с горе, той е долу,
за да има и долу светлина, както горе в ефира...
Всичко в Едно - Каквото Горе, такова и Долу!
Тъмнината (дуалността) е превърнала Рая долу в Ад...
Но може и пък да има шанс за реванш и ново изравняване,
поне на това сочат всички знаци...
Прегръщам те! <3

работи ли? Проба, проба...

Интересно ми е да проследявам разсъжденията ти, огненовъздушна, може и така да е. Прегръдка :)

Здравей, Роден.

има такава работа

Вкусвали сме го - в детството. Затова винаги сме някак неспокойни, все търсим...Вярвам, че всеки отива там, където е бил най-щастлив приживе - такава е представата ми за Рая, място, където си се чувствал великолепно и за което винаги си спомняш с копнеж)

Неспокойството е за добро, макар трудно, да не забравяме съвсем.